Наскоро чрез Бого научих, че за българските евро-депутати печалбата на частни фирми е по-важна от свободата на гражданите и си струва осигуряването на безусловен контрол над последните в името на гарантирането на необезпокоявана по-нататъшна печалба на първите. Това е извода ми от начина, по който са гласували нашите представители в европейския парламент по предложенията от телеком пакета.

Преди гласуването на първо четене на въпросните директиви, през септември миналата година, изпратих писмо на всеки от нашите евро-депутати с пояснения защо смятам, че предстоящите за гласуване изменения накърняват интересите на гражданите и с молба да гласуват „против“. Тогава единствено г-жа Душана Здравкова отговори на писмото ми. Коментара и беше, че споделя това становище и правата на гражданите в Интернет не бива да бъдат ограничавани (е, да, отговора и беше на чиста шльокавица с липса на интервал между няколко думи и наличие на такъв по средата на други, но все пак отговори).

След посочените данни от гласуванията обаче, със съжаление установих, че въпреки нашите писма (защото съм сигурен, че не само аз изпратих такива) и въпреки, че за мен запазването на неутралността на Мрежата и защитата на свободата в Интернет са толкова естествени, колкото и свободата да мисля, чета и говоря каквото преценя, българските представители в европейския парламент гласуват срещу гражданите, чиито интереси се предполага, че трябва да защитават.

Затова от сега заявявам един първостепенен филтър относно избора ми за кого да гласувам на предстоящите избори за евро-депутати — ще гласувам единствено за кандидат подписал пакта за свободен софтуер. Така поне ще знам, че въпросния кандидат е проявил отношение и ангажираност да защитава моите права и свободи, а не комерсиалните интереси на частни лица.