Има хора, които смятам за значими. (Хе, забелязах, че даже имам категория в блога people that matter. ) Лорънс Лесиг е такъв човек. (Значи и на сегашната публикация ще и лепна тази категория. )
Едно от нещата, които ме радват, свързани с него, е и това, че винаги успява да ме накара да мисля. Понякога ме и изненадва. Днес беше ред на двете едновременно.
Източникът е тази статия в Tech Crunch. Поводът – позицията му относно сделката на Google с държащите авторските права върху книгите, които те цифровизират.
Изненада ме, че именно той отправя критика към нещо, което бих очаквал да подкрепя. Всъщност той не точно критикува Google за това, което правят, а само докъде (се е наложило да) стигат. Замисли ме, защото отново е съвсем смислено аргументиран. И отново не мога да не се съглася с позицията му.

Между другото, книгата му Free Culture е изключително интересна и също толкова толкова значима. Една от онези, които много ми се иска да достигнат до колкото се може повече хора.
Надявам се, че скоро ще намеря време да прочета и останалите.
Между другото, повечето от книгите му се разпространяват под Creative Commons лиценз, така че не само, че можете да си ги свалите от сайта му, но и това е напълно законно.