three bits. personal. very personal.

Не искам да „играя игри“. Не искам да „правя номера“. Не искам да бъда следващия циничен позьор.

Искам да не губя себе си. Искам да знам и да чувствам, че не изневерявам на себе си. Искам да бъда аз и да продължавам да се стремя това аз да е по-добро.

Явно е трудно хората да бъдат открити, прями и… себе си. Казвам явно, защото ми се струва, че твърде голяма част през повечето време не са. Разбира се, че винаги има някои условности, но те са само подробност и мисля, че не трябва никога да са повече от това. Не, не вярвам, че не може!

•

Иска ми се да (мога да) правя хората, които срещам по пътя си, по-щастливи и по-добри. Не се държа любезно от лицемерност, а защото наистина искам на човека отсреща да му е по-добре. Това да не би да е странно?

Да, всички сме различни. Някои ми допадат повече, други – по-малко. С някои намирам допирни точки за определени неща, а за други неща се разминаваме. С други пък изобщо не намирам допирни точки. Но, дотолкова доколкото някой умишлено не ме е засегнал, пак му желая доброто. Позитивната нагласа към хората ми дава положително усещане и на мен отвътре. Убеден съм, че повече от това би направило света по-хубав. А на мен ми се иска света да е по-хубав – налага се да живея в него.

Някои може да се изсмеят на горното. Наивно? Идеалистично? Е, и?! Това прави ли го по-малко вярно?

•

Брутално е осъзнаването на факта, че в един случай, с един човек, не успях. Не можах да направя щастлив човека, на когото най-много съм държал през живота си. Още по-тежко е понасянето на последствията от това осъзнаване.

But… you gotta do what you gotta do, right? Even when it’s hard. Really hard.